Гела

Произходът на името Гела е многопластов и се свързва предимно с българската фолклорна традиция и гръцкото влияние върху нея.

• Съкратена форма: Най-често се приема като умалителна или съкратена форма на имена като Ангела, Ангелина, Евангелия или Гергина.
• Топонимичен произход: Името е тясно свързано с известното родопско село Гела. Смята се, че името на селото (и съответно личното име) може да има тракийски корени, свързани с племето беси.
• Гръцка етимология: Някои изследователи търсят връзка с гръцката дума „гелао“ (смея се) или като дериват на „Ангелос“ (вестител).

Тъй като е производно име, значението на Гела зависи от корена, към който се отнася:

• Ако се възприема като кратка форма на Ангелина/Евангелия, то носи значението на „вестителка“, „блага вест“ или „ангелска“.
• Ако се свързва с Гергина, означава „земеделец“ (от Георги).
• В по-широк, фолклорен смисъл, името се асоциира с планината Родопи, чистотата и дълголетието.

Историческите сведения за името са предимно от епохата на Възраждането и началото на 20-ти век.

• Регионално разпространение: Името е било характерно предимно за Южна България и по-специално за региона на Родопите (Смолянско).
• Легенди: Село Гела се счита за родното място на митичния певец Орфей. Местните предания пазят спомена за древни тракийски традиции, а името се е предавало през поколенията като символ на принадлежност към този мистичен край.
• Архаичност: В миналото кратките двусрични женски имена са били предпочитани в бита заради лесното им произнасяне.

В България:

Към днешна дата Гела е изключително рядко срещано име. То се възприема като старинно (архаично) и почти не се използва при именуване на новородени, освен в случаи на подновяване на името на баба или прабаба в родопския край.

По света:

Името не е популярно извън пределите на България като лично име. Думата „Gela“ съществува като географско наименование (град в Сицилия, Италия), но без етимологична връзка с българското име.

Името и топонимът Гела имат своето място в изкуството и фолклора:

• Народни песни: Името се среща в автентичните родопски песни, възпяващи моми от планината.
• Гайдарско надсвирване: Село Гела е световноизвестно с ежегодното Гайдарско надсвирване. В този контекст думата „Гела“ се е превърнала в синоним на родопската каба гайда и българската народна музика.
• Литература: Използва се в разкази и очерци, описващи бита на старите българи в планината.

Любопитна информация:

• Имен ден: Жените с име Гела нямат фиксиран имен ден, но традиционно празнуват на Благовещение (25 март) или Гергьовден (6 май), в зависимост от това кое пълно име се счита за първоизточник в конкретния род.
• Енергиен център: Смята се, че мястото, откъдето произлиза името (с. Гела), е един от най-силните енергийни центрове в Европа, където въздухът е с изключително висока йонизация.
• Вариации: Срещат се и формите Гелка, Гелица.