Гита

Произходът на името Гита е разнороден и може да се разглежда от няколко аспекта:

• Като умалително на Маргарита: В България най-често се възприема като кратка форма на името Маргарита, което има древногръцки и латински корени (margarita), означаващо „перла“.
• Санскритски произход: Името е древно и произлиза от санскритската дума gīta, която означава „песен“ или „поема“. То има пряка връзка с индуистките свещени текстове.
• Еврейски корени: Среща се и като вариация на идиш името Гитл (Gitel), което означава „добра“.

Значението на името Гита се интерпретира според неговия корен:

• Ако се разглежда като производно на Маргарита: „Перла“ или „Бисер“.
• Ако се разглежда през призмата на санскрит: „Песен“.
• Ако се свързва с идиш: „Добра“.

В българската традиция често носи символиката на скъпоценност и чистота (чрез връзката с перлата).

В исторически план в България името Гита започва да се налага като самостоятелно лично име през първата половина на XX век. Преди това е функционирало основно като домашно, галено обръщение към жени с името Маргарита. В старите църковни регистри и тези на населението от средата на миналия век се срещат множество жени, записани официално като Гита, особено в градските региони, където тенденцията за по-кратки и звучни имена е навлизала по-рано.

В България: Днес името Гита е сравнително рядко срещано сред новородените, като родителите предпочитат пълната форма Маргарита или по-модерни международни имена. То е по-популярно сред дамите от средното и третото поколение.

По света: Името е изключително разпространено в Индия и Непал. Среща се често и в балтийските държави (Латвия, Литва), както и в еврейските общности в Северна Америка и Европа.

Името Гита има своето място в културата и изкуството:

• Литература: Най-значимата литературна препратка е древният индийски епос „Бхагавад гита“ („Песента на Бога“), който е част от „Махабхарата“.
• Кино: Името става популярно и чрез индийското кино, особено с класическия филм „Зита и Гита“, който е бил изключително популярен в България в миналото.
• Българско творчество: Макар и по-рядко срещано в класическата българска поезия като централен образ, името се появява в разкази и фейлетони от градския бит на миналия век.

Имен ден: Носителките на името Гита, когато се свързва с Маргарита и значението „цвете“ или „перла“, празнуват най-често на Цветница (Връбница). Друга възможност за празнуване е денят на Света великомъченица Марина (17 юли), тъй като Света Марина е асоциирана с Маргарита в западната традиция (Света Маргарита Антиохийска).

Галени форми: Гитка, Гите.