Которан

Името Которан е със старобългарски и славянски произход.

• Основната етимология се свързва с корена „кот-“, произлизащ от думата „котка“ или „котарак“.
• Наставката „-ан“ е типична за мъжките български имена (като Вълчан, Стоян), придаваща значение на големина или персонификация.
• В някои диалекти думата „котора“ означава кошара или обор, но връзката с животното (котарак) е по-разпространената теза за лично име.

Значението на името може да се тълкува по няколко начина:

• Буквално: „Котарак“ или „Голям котарак“.
• Символично: В миналото имена на животни (като Вълчо, Мецан, Которан) са давани с апотропейна (защитна) цел – да предпазват детето от зли сили или болести, като го „скрият“ зад име на животно.
• Преносно: Може да означава човек, който обича домашния уют, стои до огнището или е гальовен.

Името Которан е характерно за българската възрожденска епоха и селския бит от 18-ти и 19-ти век.

• Никога не е било сред масовите имена, а по-скоро се е срещало като прякор, който впоследствие се е превръщал в лично или фамилно име.
• Среща се в църковни регистри и османски данъчни документи от Западна и Централна България.
• Дало е началото на фамилното име Которанови, което се среща и до днес.

В съвременна България името е изключително рядко, граничещо с изчезване като лично име за новородени.

• Днес то звучи архаично и често се възприема с хумористичен нюанс.
• По-популярно е като име за домашен любимец (котка) или като литературен псевдоним, отколкото като официално име на човек.
• В световен мащаб няма разпространение, тъй като е стриктно свързано с българския език и фолклор.

Името присъства осезаемо в българския детски фолклор и литература:

• „Дядо Которан“: Често срещан персонаж в народните приказки и стихотворения за деца, олицетворяващ котарака – понякога хитър, понякога мързелив.
• Среща се в творчеството на класици на детската литература като Чичо Стоян, Ран Босилек и Леда Милева, където „Которан“ е нарицателно или собствено име на котарак.
• В народните песни понякога се използва за описване на ерген, който само „мърка“ около момите, но не се жени.

Допълнителни факти:

• Имен ден: Няма фиксиран имен ден в православния календар.
• Вариации: Сродни форми са Коте, Кота (които също са се ползвали като лични имена в миналото).
• Топоними: Съществуват местности с подобни наименования, свързани обикновено с престой на добитък (котори), което подкрепя и втората етимологична теория.