Лаура

Името Лаура има латински произход.

Етимологията му идва директно от латинската дума "Laurus", която означава „лаврово дърво“ или „лаврово венче“.

В античността лавровото дърво е било свещено за бог Аполон и се е считало за символ на чистота, безсмъртие и победа.

Значението на името е дълбоко свързано със символиката на лавъра:

• „Победителка“ или „Увенчана със слава“ – тъй като в Древен Рим победителите в битки и състезания са били награждавани с лаврови венци.
• Символ на мъдрост и постижение.

Името носи послание за триумф и почести.

Името има дълга история в Европа.

• Света Лаура от Кордоба: Една от най-известните исторически личности с това име е християнска мъченица от 9-ти век (починала през 864 г.) в Испания, която е била игуменка и е канонизирана от католическата църква.
• Антични корени: Макар и латинско, името е свързано с гръцкия мит за нимфата Дафне, която се превръща в лаврово дърво, за да избяга от преследването на Аполон.

В България: Името Лаура (както и вариантът Лора) набира изключителна популярност след 90-те години на XX век. Днес то е възприемано като модерно, стилно и международно име. Редовно попада в класациите на топ 50 най-предпочитани имена за новородени момичета.

По света: Лаура е класическо име, широко разпространено в Италия, Испания, Франция, Великобритания и Латинска Америка.

Името Лаура е завинаги свързано със световната литературна класика чрез Франческо Петрарка.

• През 14-ти век Петрарка посвещава своите сонети на тайнствената Лаура – неговата муза.
• В сборника „Canzoniere“ тя е описана като въплъщение на женската красота, добродетел и недостижим идеал.
• Благодарение на Петрарка, името се превръща в синоним на поетично вдъхновение и романтична любов.

Имен ден:

• В България носещите името Лаура най-често празнуват на Цветница (Връбница), тъй като името произлиза от название на растение/дърво.
• Друга дата за празнуване е 19 октомври (почитане на Св. Лаура).

Вариации и умалителни: Лора, Лаури, Лорън, Лорета.