Любаш

Името Любаш има старинен славянски произход и е дълбоко свързано с българската именна традиция.

• Етимологията му произлиза от общославянския корен "люб", който е в основата на думата любов.
• То е морфологично изградено чрез прибавяне на наставката "-аш", която е характерна за старобългарските мъжки имена (подобно на Драгаш, Белаш).

Основното значение на името Любаш се тълкува като "любим", "обичан" или "драг на сърцето".

Името носи силен положителен заряд, като:

• Символизира човек, който дарява и получава любов.
• Изразява родителското пожелание детето да бъде прието добре в обществото и да живее в хармония с другите.

Любаш е име, което се е срещало по-често в миналото, особено в предвъзрожденска и възрожденска България.

В исторически план то е част от голямата група имена с корен "Люб" (като Любен, Любомир), които са били едни от най-разпространените сред славянското население на Балканите, тъй като са разбираеми и носят ясно послание.

В съвременна България името Любаш се счита за рядко или архаично (старинно) име.

• В България: Днес се среща изключително рядко като собствено име на новородени, като е изместено от по-модерните форми като Любомир или Любослав.
• По света: Името е специфично за българския езиков ареал и не е разпространено извън границите на страната, освен сред български общности в чужбина.

Макар да не е централен персонаж в най-известните класически творби, името Любаш носи поетичния дух на българския фолклор.

Звученето му е меко и лирично, което го прави подходящо за народни песни и предания, където имената често отразяват душевните качества на героя.

Географско значение: Най-известната употреба на името в наши дни е свързана с географията – планината Любаш.

• Тя се намира в Западна България (част от Руйско-Верилската планинска редица).
• Най-високият ѝ връх също се нарича Любаш (1398 м) и е популярна дестинация за туризъм.

Имен ден: Носителите на името могат да празнуват на 17 септември (деня на светите мъченици Вяра, Надежда и Любов).