Людмила

Името Людмила е със славянски произход. То е двусъставно име, образувано от старославянските корени:

• „люд“ (хора, народ)
• „мил“ (мил, драг, обичан)

Етимологично то се явява женски еквивалент на мъжкото име Людмил.

Буквалното значение на името Людмила е „мила на хората“ или „обичана от народа“. То носи послание за социална привързаност, доброта и благоразположение от страна на околните.

• Света Людмила Чешка (ок. 860–921): Най-ранната и известна историческа личност с това име. Тя е съпруга на чешкия княз Боривой I и баба на Свети Вацлав. Почитана е като мъченица и покровителка на Чехия, като играе ключова роля в християнизацията на региона.
• Людмила Живкова (1942–1981): В новата българска история това е най-знаковата фигура с това име. Дъщеря на държавния глава Тодор Живков, тя е оглавявала Комитета за култура и има голям принос за културното отваряне на България към света и организирането на асамблеята „Знаме на мира“.

Името е традиционно популярно във всички славянски държави, особено в Русия, Чехия (Ludmila), Полша (Ludmiła) и България.

В България името бележи своя пик на популярност през втората половина на XX век. Макар днес да се среща по-рядко при новородените в сравнение с модернизирани кратки имена, то остава класическо и широко разпространено сред по-възрастните поколения.

Името е безсмъртно свързано с литературата чрез поемата на Александър Сергеевич Пушкин – „Руслан и Людмила“ (1820 г.). Това е първата завършена поема на Пушкин, която вдъхновява и едноименната опера на Михаил Глинка.

Произведението придава на името приказен и романтичен ореол, което допринася за възраждането на популярността му през XIX век.

Имен ден: Носителките на името празнуват на 16 септември, денят на Света мъченица Людмила Чешка.

Умалителни форми: Често използвани кратки форми са: Люси, Мила, Люда, Люсиен.

Мъжки еквивалент: Людмил.