Риба

Името или прозвището Риба има древен праславянски произход. То произлиза от корена *ryba, който е общ за всички славянски езици (на руски: рыба, на сръбски: риба, на полски: ryba).

Етимологията често се свързва с древни индоевропейски корени, означаващи „движение“ или „плуване“, макар точната връзка да е обект на лингвистични спорове. Като антропоним (лично име) то не е типично за българската именна система, но се среща като основа на прякори и фамилни имена.

• Буквално значение: Водно гръбначно животно, което диша с хриле.
• Символно значение: В християнската традиция рибата (на гръцки ICHTHYS) е един от най-ранните символи на Исус Христос. Акронимът на думата на старогръцки се разчита като „Исус Христос, Божи Син, Спасител“.
• Качества: Като прозвище или име, то може да се свързва с мълчание („мълчи като риба“), приспособимост или връзка с водната стихия.

В българските исторически извори „Риба“ не фигурира като традиционно първо (лично) име на владетели или видни личности. Въпреки това, думата присъства активно в ономастиката (науката за имената) под други форми:

• Като прякор: Често срещано в миналото за хора, които са се занимавали с риболов или са имали специфични физически черти (напр. по-големи очи).
• Като фамилия: Производни фамилии като Рибарови са изключително разпространени в България.
• В топонимията: Съществуват селища и местности с корен „риб-“, като село Рибарица, Рибново и други.

Като официално лично (първо) име, „Риба“ е изключително рядко срещано или практически несъществуващо в съвременните регистри на населението в България. То не попада в статистиката на НСИ за популярни имена.

В световен мащаб думата съществува като име в други култури или като превод (напр. името Fisher в английския език или Mina в санскрит, което означава риба), но в България се възприема почти изцяло като нарицателно съществително или прякор, а не като собствено име.

Образът на рибата, макар и не самото име като персонаж, присъства широко в българската култура и изкуство:

• „Рибният буквар“: Най-известната асоциация в българската култура е с букварът на д-р Петър Берон (1824 г.), наричан така заради изобразения делфин (възприеман като риба) на последната страница.
• Фолклор: В народните приказки „Царицата риба“ или историите за златната рибка са основни мотиви, символизиращи късмет или изпитание на човешката алчност.
• Поезия: Символът на рибата често се използва от поети маринисти за описване на необятността на морето и тишината на подводния свят.

Имен ден: Ако човек носеше името Риба (или производни като Рибан, Рибана), най-логичният ден за празнуване би бил Никулден (6 декември) – празникът на Св. Николай Чудотворец, покровител на моряците и рибарите, когато традиционно се яде риба.

Зодиакален знак: Името смислово се свързва със зодия Риби (Pisces), която се характеризира с емпатия, интуиция и артистичност.