Симарина

Името Симарина е изключително рядко и с не напълно изяснен, вероятно смесен произход. Съществуват няколко хипотези за етимологията му:

• Съставно име: Най-вероятната теория е, че то е съчетание от две други имена – Сима (женска форма на Симо/Симеон, от еврейски 'shama' – „слушам“, „чувам“) и Рина (съкратено от Ирина, Екатерина или Марина).
• Топонимен произход: Възможна е връзка с известното влашко (арумънско) селище Самарина в Гърция. В миналото имената, произлизащи от населени места, са били срещани сред преселниците на Балканите.
• Вариация на Марина: Може да се разглежда като диалектна или украсена форма на името Марина, повлияна от гръцката фонетика.

Тъй като името е съставно или производно, значението му може да се тълкува чрез съставните му части:

• Ако се разглежда като комбинация от Сима и Рина/Марина, то носи посланието на „Тази, която е чута“ (от Бог) и „Морска“ или „Мир“ (ако идва от Ирина).
• В по-поетичен смисъл може да се преведе като „Послушно море“ или „Чута песен“.
• Ако произлиза от топонима Самарина, значението е буквално „Жената от Самарина“.

В официалните исторически регистри на България името Симарина не присъства като име на владетелки или широко известни исторически личности. То попада в категорията на:

• Локални и родови имена: Вероятно се е срещало в изолирани случаи в семейства с арумънски корени или в смесени бракове в пограничните райони през 19-ти и началото на 20-ти век.
• Модерно творчество: Възможно е да се появява в съвременната епоха като опит на родителите да създадат уникално име, комбинирайки звучността на по-традиционни имена.

Към днешна дата името Симарина е:

• В България: Изключително рядко, попадащо в категорията на „уникалните имена“ (под 5-10 носители в страната). Не фигурира в топ 1000 на най-популярните имена.
• По света: Името се среща инцидентно в страни като Италия или Русия (като фамилия или вариант на Simarina), но няма глобална популярност.

Името не е застъпено в класическата българска литература и поезия.

Въпреки това, звуковата му близост до известната народна песен за „Марина“ или влашките песни за „Самарина“ (напр. песента „Kânticlu a Samarinâljei“) създава асоциации с фолклорното творчество на Балканите, където мотивът за девойката от планината или морето е често срещан.

Имен ден: Тъй като името няма свой собствен светец покровител в православния календар, носителките на името Симарина могат да празнуват на:

• 17 юли – Света великомъченица Марина (поради окончанието и корена).
• 1 септември – Свети Симеон Стълпник (поради корена Сима).
• 5 май – Света великомъченица Ирина (ако се приеме връзката с Рина).