Страцимир

Името Страцимир е старинно българско име с ясно изразен славянски произход.

Етимологията му е съставна и принадлежи към групата на двуосновните владетелски имена, характерни за епохата на Второто българско царство. Името често се среща в историческите документи и като Срацимир.

Значението на името се разглежда чрез анализ на двете му съставни части:

• „Страти“ (или „Сраци“) – Езиковедите свързват тази част със старобългарската дума „стрий“, което означава чичо (брат на бащата). Друга теория го свързва с корен, означаващ „строг“ или „страшен“ (за враговете).
• „Мир“ – Означава „свят“, „вселена“, но също и „спокойствие“ или „мир“.

Най-популярното тълкуване на името е „Мир на чичото“ (или „Слава на чичото“), както и „Този, който налага мир“.

Името е неразривно свързано с българската средновековна аристокрация и династията на Шишмановци:

• Цар Иван Страцимир (1356–1396): Най-известният носител на името. Той е син на цар Иван Александър и владетел на Видинското царство. Неговото управление бележи последните години на средновековната българска държавност преди падането под османска власт.
• Деспот Срацимир: Бащата на цар Иван Александър, деспот на Крънското деспотство, също е носил това име.

Популярността на името варира през вековете:

• В миналото: Широко разпространено сред висшата аристокрация през XIV век.
• Днес: В съвременна България името Страцимир се среща рядко и се счита за екзотично или архаично. Не попада в класациите на ТОП 100 популярни имена, но се избира от родители, които търсят връзка с българската история и корени.
• По света: Името е уникално за българския етнос и не е разпространено в чужбина.

Името и образът на Страцимир присъстват основно в творби, посветени на историческата съдба на България:

• В историческите романи на Фани Попова-Мутафова (напр. „Йоан Асен II“, „Последният Асеновец“), където се описват династичните връзки и драми.
• В народния фолклор (особено от Видинския край) има песни за „Цар Срацимир“, които оплакват загубата на царството и крепостта „Баба Вида“.
• В драматургията: Иван Вазов и други възрожденски автори споменават името в контекста на трагедията на българското разделение през XIV век.

Допълнителни факти:

• Имен ден: Носителите на името Страцимир нямат фиксиран имен ден в църковния календар, но често празнуват на Архангеловден или в Деня на Всички български светии.
• Топоними: В България има село с името Срацимир (област Силистра) и гара Срацимир (област Видин), наречени в чест на историческата личност.
• Вариации: Често срещана историческа форма е Срацимир, а женският еквивалент (изключително рядък) е Страцимира.