Тота

Името Тота е със старобългарски произход и етимологията му може да се разглежда в няколко посоки:

• Смята се за съкратена, „галена“ форма на имена с гръцки корен като Теодора (Theodora) или Доротея.
• Според други езиковеди, името произлиза от детския говор в миналото – обръщение към по-възрастна жена, кака или леля (от корена „тата“ или „тетя“), което постепенно се е наложило като лично име.
• Съществува и хипотеза за връзка с латинската дума „tota“ (цяла, всичко), но тя е по-малко вероятна за българския контекст.

Значението на името Тота не е еднозначно, но носи следните символики:

• „Божи дар“ – ако се приема като производно на Теодора.
• „Жизнена“ или „Здрава“ – в народната традиция името често се е давало с пожелание детето да оцелее и да е здраво.
• В преносен смисъл се тълкува като име, носещо усещане за родова памет и традиция.

Името Тота е било изключително разпространено през периода на Българското възраждане (XVIII – XIX век).

Историческите регистри показват, че то е било често срещано предимно в селските райони на Северна и Централна България (Габровско, Тревненско, Ловешко). Името се свързва с патриархалния бит на българите. В историята е останало и чрез мъжкия си аналог – войводата Филип Тотю (където Тотю идва от същия корен).

В миналото: Едно от най-популярните женски имена в България до средата на XX век.

Днес: В съвременна България името Тота се смята за архаично и „ретро“. Популярността му е драстично спаднала и се среща изключително рядко при новородени деца. Носителките на името днес са предимно жени от по-старото поколение. Извън пределите на България името е почти непознато.

Името Тота присъства трайно в българския фолклор и битовата литература:

• Среща се в множество народни песни, възпяващи мома Тота или баба Тота.
• Образът на „Баба Тота“ е нарицателен в хумористичните разкази и фейлетони (напр. в творчеството на Чудомир), често олицетворяващ любопитната, разговорлива или типична за времето си жена от народа.
• Използва се и в детски стихчета и броилки от миналия век.

Имен ден: Жените с името Тота най-често празнуват на Тодоровден (Конски Великден), тъй като името се свързва с корена на Тодор/Теодора.

Сродни форми:

• Умалително: Тотка (което е по-запазено и днес).
• Мъжки форми: Тотю, Тотьо, Токо.

Интересен факт е, че в някои краища на България съществува изразът „Тотю и Тота“, използван за да се опише неразделна или комична възрастна двойка.