Фиро

Името Фиро е традиционна българска умалителна форма (хипокористик), която е възникнала в народната реч чрез съкращаване на по-дълги мъжки имена.

• Най-често се счита за кратка форма на името Зафир.
• Често произлиза и от името Порфирий (Порфир).
• В някои диалекти може да се срещне като съкращение от Никифор.

Етимологията му е пряко свързана с навлизането на гръцки християнски имена в българския бит през епохата на Възраждането.

Тъй като Фиро не е самостоятелно коренно име, значението му се определя от пълното име, от което произлиза:

• Ако идва от Зафир: Означава "сапфир" или "скъпоценен син камък" (от арабски през гръцки).
• Ако идва от Порфирий: Означава "багрен", "пурпурен" или "облечен в царска мантия" (символ на власт).
• Ако идва от Никифор: Означава "победоносец" (този, който носи победа).

В исторически план името Фиро е било характерно предимно за селските райони и малките градчета на България през XIX и началото на XX век.

То отразява патриархалната тенденция за използване на галени и съкратени имена в семейна среда, докато в църковните регистри и официалните документи лицата са записвани с пълните им форми (напр. Зафир). Среща се често в родословни дървета от областите Тракия и Македония.

В България: Днес името Фиро се среща изключително рядко като официално записано лично име в ЕСГРАОН. То се възприема като архаично (старинно) и е на изчезване, като се носи предимно от хора от най-възрастното поколение.

По света: Името е строго локално и не е популярно извън пределите на българската езикова общност.

Името Фиро не присъства в класическата висока поезия или изобразително изкуство като име на значими герои.

• Може да се срещне в битови разкази и фейлетони от миналия век, описващи живота на обикновения българин.
• Присъства в устното народно творчество и фолклора като обръщение към ближния в шеговит или фамилиарен контекст.

Женски еквивалент: Женската форма на името е Фира (също съкратено от Зафира или Порфира).

Имен ден: Мъжете, наричани Фиро, не празнуват на отделна дата, а на празника на пълното си име (най-често на Тодоровден за Зафир или на дните, посветени на св. Порфирий).