Цони

Името Цони има коренен български произход.

• То се разглежда като умалителна или гальовна форма на имената Цоньо, Цонко или Цончо.
• Етимологично е тясно свързано с името Стоян. В българските диалекти често се наблюдава преход на звукосъчетанието „ст“ в „ц“ (Стоян -> Цоян -> Цоньо -> Цони).

Значението на името произлиза от глагола „стоя“.

• То носи „заклинателен“ характер: дава се с пожеланието детето да стои, да остане живо, да бъде здраво и устойчиво на житейските трудности.
• Тълкува се като „устойчив“, „непоклатим“ или „този, който остава“.

Името е било изключително популярно през XIX и началото на XX век.

Историческите регистри показват масовото му използване в Северна България и балканските градчета по време на Възраждането. То е дало основата на една от най-разпространените български фамилии днес – Цонев.

В България: Днес името Цони се среща рядко като самостоятелно лично име при новородените и се възприема като старинно. По-често се среща сред по-възрастното население.

По света: Името е специфично за българския език и култура и няма популярност извън пределите на страната.

Името присъства в българската битова литература и фолклор.

• Среща се в разказите на класици като Елин Пелин, Йордан Йовков и Чудомир, където героите с това име (или формата Цоньо) обикновено са колоритни представители на селския бит – трудолюбиви, хитри или добродушни селяни.
• Присъства и в народните песни от миналото.

Именни дни:

• Носещите името Цони най-често празнуват на Стефановден (27 декември), поради връзката с името Стоян (от гръцкото Stefanos – венец).
• В някои региони може да празнуват и на Цветница.

Женски аналог: Цона, Цонка.