Авторка

Произход: Думата/името Авторка има латински корени. То произлиза от латинската дума auctor, която означава „създател“, „основател“ или „писател“. В българския език думата навлиза чрез културно влияние и заема формата за мъжки род „автор“.

Етимология: Формата „Авторка“ е образувана чрез добавяне на наставката -ка, която в славянските езици е продуктивен суфикс за образуване на феминизирани съществителни имена (женски род) от мъжки професии или титли.

• Основно значение: Жена, която създава литературни, научни или художествени произведения; жена писател.
• Символика: Като потенциално име би носило смисъла на „Творкиня“, „Съзидателка“ или „Тази, която дава начало“.
• В преносен смисъл: Инициаторка на идея или събитие.

В българската историческа ономастика (наука за имената) не съществуват данни за трайно установяване на „Авторка“ като традиционно лично име. То е нарицателно съществително име.

В миналото, а и днес, думата се използва стриктно като професионално определение. Възможно е да се среща като псевдоним или прозвище в тесни литературни кръгове, но няма исторически личности, записани официално с рождено име Авторка в българските регистри преди 20-ти век.

В България: „Авторка“ не фигурира в официалните класации на НСИ за популярни имена в България. То не се възприема като собствено име, а като граматическа форма.

По света: Няма данни за популярност на това име в други държави, тъй като е специфична българска (и славянска) морфологична форма на думата author.

Думата „авторка“ се среща често в литературната критика и мета-поезията, но не като обръщение към муза или любима (както са имената Мария, Елена и др.), а като самоопределение.

• Използва се в контекста на дебати за „женското писане“ (écriture féminine).
• Може да се срещне в иронични или хумористични епиграми, осмиващи графоманията.

Важно е да се отбележи, че използването на „Авторка“ като лично име би било изключително нетипично (ексцентрично) решение.

Често се водят езикови спорове относно употребата на думата – някои лингвисти и феминисти настояват за употребата ѝ за видимост на жените в литературата, докато други предпочитат неутралната форма „автор“ дори за жени.