Вълкадин

Името "Вълкадин" произхожда от старобългарската дума "вълк", което означава "вълк", и гръцката дума "адин", което означава "силен" или "мощен". Значението на името е "силен като вълк" или "мощен като вълк".

Името "Вълкадин" е характерно за българската средновековна традиция и вероятно е създадено през епохата на Първата българска държава (681-1018 г.). Това име е свързано с вълка като символ на сила, храброст и независимост.

В българската история и литература името "Вълкадин" се среща рядко, но е запазено в някои средновековни документи и хрониките на българските царе.