Вълчин

Името "Вълчин" произлиза от българската дума "вълк" и означава "син на вълка" или "принадлежащ на вълка". Това име е типично за българската култура и се среща предимно в българската традиция.

Вълчин е също така име на българския цар Вълчин от Средновековието, който управлявал от 1257 до 1266 година.

Вълчин е също така име на българския военачалник и пръв български деспот на Велбъжд от 1258 до 1262 година.

В съвременната култура името "Вълчин" се свързва с храбростта и силата на вълка. Хората с това име се смятат за смели и решителни.