Кибер

Името Кибер (по-често срещано в историческата литература като Кубер) има древен прабългарски произход.

• Свързва се с владетелския род Дуло.
• Етимологията му се търси в алтайските и тюркските езикови групи, характерни за прабългарите.
• Смята се за фонетична вариация на името Кубер (Kuber), като промяната на гласните е характерна за транскрипциите от гръцки и латински извори от Средновековието.

Значението на името Кибер не е напълно изяснено, но съществуват няколко основни хипотези:

• „Великият“ или „Обединителят“: Свързва се с корена, от който произлиза и името на баща му – Кубрат (обединител на племена).
• Тотемно значение: Някои изследователи търсят връзка с название на свещено животно или митологична фигура в тенгризма.
• В някои трактовки се превежда като „Блажен“ или „Свещен“.

Историческите данни за името са свързани почти изцяло с личността на Хан Кубер (Кибер).

• Той е третият син на Хан Кубрат и брат на основателя на Дунавска България – Хан Аспарух.
• След разпадането на Стара Велика България, Кубер (Кибер) повежда част от прабългарите към Панония (днешна Унгария), където става васал на Аварския хаганат.
• По-късно вдига въстание, отделя се и се заселва в областта Македония (Керамисийското поле), създавайки втора българска държава на Балканите, която си сътрудничи тясно с Аспарухова България.
• Името се споменава в историческия извор „Чудесата на Свети Димитър Солунски“.

В съвременна България името Кибер е:

• Изключително рядко: То попада в категорията на „архаичните“ или „екзотични“ старобългарски имена.
• Почти не се среща в официалните регистри на новородени през 20-ти и 21-ви век.
• По-популярната му форма, използвана понякога от съвременни родители, които търсят исторически корени, е Кубер.
• Думата „кибер“ в съвременния език се асоциира предимно с технологиите (от гръцкото kybernetes), което допълнително намалява употребата му като лично име.

Името Кибер (Кубер) отсъства от класическата българска лирика и фолклор, но присъства в:

• Исторически хроники: Описан е детайлно във византийските хроники като предводител и владетел.
• Съвременна историческа проза и поезия: Среща се в произведения, посветени на създаването на българската държава и разселването на синовете на Кубрат (напр. в романите на Вера Мутафчиева или Антон Дончев, макар и често под формата Кубер).
• В изобразителното изкуство образът му е пресъздаван в картини, изобразяващи раздялата на братята или заселването в Македония.

Допълнителни факти:

• Празник: Хората с това име (или производното Кубер) нямат фиксиран имен ден в църковния календар, но могат да празнуват на дни, посветени на българските владетели или на Свети Димитър (поради историческата връзка на Кубер с чудесата на светеца).
• Вариации: Кубер, Кувер.
• Любопитно: Върхът Кубер на остров Ливингстън в Антарктика е наименуван на българския владетел.