Кис

Името Кис е изключително рядко и нетрадиционно за съвременната българска именна система. Произходът му е труден за еднозначно определяне и може да се разглежда чрез няколко хипотези:

• Библейски произход: Името е вариация на библейското име Киш (бащата на първия израилски цар Саул). В някои по-стари преводи или чуждоезични адаптации, навлезли в България, формата се среща като „Кис“. Името е от еврейски произход.
• Съкратена форма (Хипокористик): В българския фолклор и диалекти е възможно да се среща като силно съкратена форма на имена като Кисо, Китан или дори Кирил, макар че това е по-скоро прякорна форма, отколкото официално име.
• Фамилен корен: Името често стои в основата на български фамилни имена като Кисов или Кисев.

Тъй като името Кис не е самостоятелно разпространено, значението му зависи от първоизточника, към който се отнася:

• Ако се разглежда като производно на библейското Киш, значението се превежда като „лък“, „примка“ или „могъщество“.
• Ако се разглежда като производно на Кирил (чрез формата Кисо), то носи значението на „господар“ или „владетел“ (от гръцкото Kyrios).
• Ако се свързва с корена Кит- (Китан), значението е свързано с „китка“, „цвете“ или „украса“.

В българската история името Кис не се среща като име на известен владетел или значима историческа личност в този точен вид. Въпреки това съществуват следните исторически препратки:

• В старите родословни книги и регистри се срещат фамилиите Кисови и Кисеви, което предполага съществуването на родоначалник с име или прякор Кис/Кисо през Възраждането.
• В ранната история на прабългарите и хуните съществуват имена с подобна фонетика, но те не са директно трансформирани в съвременното име Кис.

Популярността на името Кис в България е нищожна.

• Към днешна дата то не фигурира в топ 1000 или дори в по-широките класации за популярни мъжки имена, поддържани от НСИ.
• Среща се изключително рядко, почти инцидентно, или като транскрипция на чужди имена (например от унгарски, където Kiss е много популярна фамилия, означаваща „малък“).
• По-често може да бъде срещнато като прякор, отколкото като официално лично име в личната карта.

Поради своята рядкост, името Кис не присъства в класическата или съвременната българска поезия и литература като име на лирически герой.

Среща се единствено в преводна литература (предимно библейска или западна художествена литература), където героите носят това име, но то няма корени в българската литературна традиция.

Допълнителни факти и вариации:

• Имен ден: Тъй като не е канонично православно име в тази форма, носещите го (ако има такива) биха могли да празнуват на празниците, свързани с пророк Саул и неговия баща (в Неделята на Светите Праотци преди Коледа) или, ако се асоциира с Кирил – на 11 май.
• Сродни имена: Кисо, Китан, Киче, Кисьо.
• Любопитно: Думата „кис“ в някои български диалекти може да се използва като междуметие за прогонване на котка, което прави използването му като лично име още по-малко вероятно в бита.