Кита

Името Кита има чисто български и славянски произход. То произлиза от старинната дума „кита“, която в българския език се използва като синоним на „китка“, „букет“ или „сноп“ (най-често от цветя или зеленина).

• Свързва се с прилагателното „китен“, което означава хубав, нагизден, свеж и здрав.
• Етимологията му е дълбоко вкоренена в българската природа и селския бит.

Основното значение на името е „букет от цветя“ или „китка“. Тълкува се като пожелание детето да бъде:

• Красиво и нежно като цвете;
• Здраво и румено („китно“);
• Обичано и ценено.

В преносен смисъл името носи символиката на пролетта, възраждането и природната красота.

Името Кита е било изключително популярно в България през XVIII и XIX век, както и в началото на XX век.

• То е част от традиционната именна система, свързана с обекти от природата, която е била характерна за патриархалното българско село.
• Исторически се среща във всички фолклорни области на страната, като често се е давало с вярата, че „цветните“ имена предпазват от болести и лоши очи.

В България: В съвременността името Кита се среща рядко и се възприема като архаично (старинно). По-често се среща сред жени от по-възрастното поколение в малките населени места, докато модерните родители по-рядко го избират за децата си.

По света: Името не е популярно извън България в този си смисъл. Съществува японско име Kita (със значение „север“), но то няма никаква етимологична връзка с българското име.

Името Кита заема специално място в българския фолклор и народно творчество.

• Често присъства в народните песни, където „мома Кита“ обикновено е описвана като най-работливата и най-красивата девойка в селото (напр. песни от типа „Кита китка вие...“).
• В художествената литература се среща в разкази на класици като Елин Пелин и Йордан Йовков, когато описват традиционния селски бит и душевност.

Имен ден: Носителките на името Кита празнуват на Цветница (Връбница), празника на цветята и върбовите клонки, който е подвижен и се пада една седмица преди Великден.

Сродни и умалителни форми: Кица, Кичка, Китка.

Мъжки еквивалент: Китан (също старо българско име, означаващо „накичен“, „хубав“).