Кокимира

Името Кокимира е с български и славянски корени. То е двусъставно име, изградено по класическия модел на славянската антропонимия:

• Първата част „Коки-“ се асоциира с думата кокиче – първото пролетно цвете, предвестник на пролетта.
• Втората част „-мира“ идва от славянската дума за мир или свят.

Вероятно името е по-нова или рядка вариация, създадена чрез съчетаване на желанието за нежност (цвете) и традиционния завършек за мир.

Значението на името Кокимира може да се тълкува като съчетание от символиката на съставните му части:

• „Носеща пролетен мир“
• „Мирно кокиче“
• „Чиста като кокиче и спокойна“

Името носи заряд на надежда, ново начало (от кокичето) и хармония (от мира).

В историческите извори и регистри на българските владетели и боляри името Кокимира не се среща. То не присъства в списъците с канонични християнски имена или прабългарски титли.

Това предполага, че името е или съвременно творчество, или изключително рядка локална форма, която не е оставила значима следа в историческата памет, за разлика от имена като Казимира или Станимира.

Името е изключително рядко (екзотично) за България.

• Не попада в топ 1000 на разпространените имена според Националния статистически институт.
• Среща се в единични случаи, като често е избор на родители, търсещи уникалност и връзка с природата.
• В световен мащаб името е практически непознато извън контекста на българския език.

Поради своята рядкост, името Кокимира не присъства в класическите произведения на българската поезия и литература.

Въпреки това, неговата мелодичност и ясната връзка с образа на кокичето го правят подходящо за лирически героини в съвременното изкуство, символизиращи крехкост и устойчивост едновременно.

Имен ден: Тъй като името е пряко свързано с названието на цвете, носителките на името Кокимира празнуват най-често на Цветница (Връбница).

Вариации и галени форми: Коки, Мира, Мими, Кока.

Нумерология: Като рядко име, то носи вибрацията на индивидуалността и стремежа към хармония с околния свят.