Коконя

Името Коконя има гръцки корени и произлиза от думата kokona (κοκώνα). В периода на Османското владичество и Българското възраждане, тази дума навлиза в българския език като обръщение към християнска жена с висок социален статус.

Етимологично то е свързано с почит и уважение, използвано за съпруги на богати търговци или чорбаджии, които са се носели по „европейска“ или „гръцка“ мода.

Значението на името Коконя може да се тълкува по няколко начина:

• „Госпожа“ или „Дама“: Това е буквалното значение на заемката, символизиращо благородство и градска култура.
• „Красива, нагиздена жена“: Името носи нюанс на жена, която се грижи за външния си вид и се облича богато.
• „Галена, глезена“: В по-късен етап думата придобива и лек нюанс на жена, която обича лукса и вниманието.

Името е било изключително популярно през XVIII и XIX век, особено в развитите възрожденски градове като Пловдив, Копривщица, Велико Търново и Сливен.

Исторически то е свързано с процеса на „погърчване“ или модернизиране на градския елит, когато българките са започнали да изоставят традиционните носии за сметка на градските рокли (алафранга). Тогава „Коконя“ често е ставало от титла/обръщение в собствено лично име.

В България: Днес името Коконя е архаично и се среща изключително рядко, предимно сред много възрастни жени или в родословни дървета от минали векове. То почти не се използва за новородени деца в съвременността.

По света: Името е тясно свързано с балканския регион (България и Гърция) и няма разпространение в други части на света, освен в исторически контекст на балканската диаспора.

Името и образът на „коконата“ присъстват трайно в българското изкуство:

• Живопис: Един от най-известните примери е портретът на „Кокона Роксандра“ от големият възрожденски художник Станислав Доспевски. Картината илюстрира идеала за красота и достолепие на българката от онова време.
• Литература: В комедиите и сатирите на Добри Войников (напр. „Криворазбраната цивилизация“), образът на „коконата“ често се използва за осмиване на сляпото подражание на чужди моди, макар самото име Коконя да се носи и от положителни героини в други произведения на епохата.

Любопитни факти:

• В съвременния български език думата „кокона“ се използва като нарицателно (често с ирония) за жена, която е прекалено претенциозна или се гласи прекалено много.
• Умалителни форми: Кона, Кока, Нона.
• Имен ден: Тъй като името не е канонично християнско (свързано с конкретен светец), носителките му могат да празнуват на големи християнски празници като Цветница (заради асоциацията с красота и цветущ вид) или на Всички светии.