Кула

Произходът на личното име Кула (както и на топонима) е предимно с арабско-персийски корен, навлязъл в българския език чрез турската дума kule. В етимологичен аспект то се свързва с понятието за висока постройка, кула или крепост.

Съществува и втора хипотеза, според която името Кула може да бъде разглеждано като съкратена или гальовна форма на стари имена като Никула (женски вариант на Никола) или Вкула (архаична форма на Вула/Въла), но тази употреба е доста по-рядка и регионална.

Основното значение на името се тълкува буквално като:

• „Кула“ – символ на висота, недостъпност и защита.
• „Крепост“ – носещо смисъла на сила, устойчивост и здравина.

Ако се разглежда като производно на Никула (от гръцкото Nikolaos), то носи скритото значение на „победителка на народите“.

Исторически името Кула се среща изключително рядко като собствено лично име в българските регистри от XIX и началото на XX век. По-често то фигурира като топоним (град Кула в Северозападна България, известен с крепостта „Кастра Мартис“).

В миналото името се е давало с пожелателен характер – детето да бъде здраво и непоклатимо като кула, за да оцелее през трудните години на висока детска смъртност. Среща се и като фамилно име (Кулова/Кулов).

В съвременна България името Кула като лично първо име е изключително рядко и се счита за архаично или изчезващо. То не попада в статистиката на топ 1000 имена през XXI век.

По-голяма популярност името има като географско наименование или като част от съставни имена на местности (топоними) не само в България, но и на Балканите (напр. Кулата, Момина кула).

В българския фолклор и поезия думата „кула“ често присъства, но обикновено като обект, а не като име на лирически герой. Въпреки това, съществуват множество легенди за „Момина кула“, където девойка (често безименна или с друго име) е затворена или се хвърля от кула, за да запази вярата и честта си.

Името носи поетичния заряд на самотата, висотата и недостижимостта, често възпявани в народните песни от македонския и родопския край.

• Имен ден: Носещите името Кула (ако се свързва с Никула) могат да празнуват на Никулден (6 декември). Ако се тълкува буквално като „крепост“, може да няма фиксиран имен ден.
• Сродни форми: Кулина, Куна, Никула.
• Любопитно: Град Кула е център на община в област Видин и името му идва именно от запазената там римска крепостна кула.