Куман

Името Куман има древен исторически произход и е пряко свързано с българската средновековна история. То представлява класическa заемка, при която етноним (название на народ) се превръща в лично име.

• Етноним: Произлиза от името на номадското тюркско племе кумани (известни в руските източници като половци, а в западните като comani).
• Исторически контекст: Куманите се заселват на Балканите през XI-XIII век и влизат в тесни съюзнически и роднински връзки с българите, особено по време на Второто българско царство.

Тълкуването на името се базира на етимологията на думата, описваща самото племе:

• „Блед“ или „Жълт“: Най-разпространената лингвистична теория свързва тюркския корен quman със значенията „блед“, „жълтеникав“ или „светъл“. Смята се, че това се е отнасяло до характерния светъл цвят на косите или тена на куманите.
• „Силен/Войнствен“: В по-късен контекст, като лично име, то носи символиката на войнственост, сила и ездачески умения, характерни за този народ.

Името Куман и производните му са оставили дълбока следа в историята на България:

• Царски династии: В края на XIII и през XIV век куманският елемент в българската аристокрация е доминиращ. Династиите Тертер (Георги I Тертер) и Шишман (Михаил III Шишман) имат кумански произход.
• Болярски родове: Множество висши боляри и деспоти през Второто българско царство са носили кумански имена или самото име Куман като знак за произход.
• Географски следи: На името са наречени множество селища, като град Куманово (днес в Северна Македония) и села като Куманите (Габровско) и Куманово (Варненско).

Разпространението на името се променя драстично през вековете:

• В миналото: През Средновековието (XII-XV век) е било популярно мъжко име.
• Днес: В съвременна България личното име Куман се среща изключително рядко и се счита за архаично.
• Фамилии: Името е запазено много по-масово чрез фамилните имена Куманов и Куманова, които са често срещани в цялата страна.

Името и образът на куманите присъстват в българския фолклор:

• Народни песни: В юнашкия епос често се пее за „кумани татари“ или за герои с името Куман, които обикновено са представени като страховити войни или съперници на юнака.
• Легенди: Съществуват местни предания за основатели на села с името Куман (например легендата за основаването на с. Куманите в Габровския балкан от двама братя скотовъдци).

Допълнителна информация за името:

• Имен ден: Името няма фиксиран имен ден в православния календар. Носителите му понякога празнуват на Всички български светии или на празници на светци-войни (Архангеловден, Гергьовден).
• Разпространение извън България: Подобни имена и топоними се срещат в Унгария (областта Куншаг / Кумания) и Румъния, където куманите също са играли важна роля.