Кътина

Името Кътина има своите корени в гръцката и християнската именна традиция, като се е утвърдило трайно в българската култура.

• Основната теория е, че това е побългарена, народна или умалителна форма на името Екатерина.
• Произлиза от древногръцкото име Aikaterine.
• Според някои изследователи може да има връзка и с богинята Хеката, но най-разпространената етимология е свързана с гръцката дума katharos.

Тъй като името е пряко производно на Екатерина, то носи същата семантика и символика:

• „Вечно чиста“
• „Непорочна“
• „Благопристойна“

Името се свързва с чистотата на душата и помислите.

Името Кътина е било изключително популярно през Възраждането и в периода след Освобождението на България, особено в селските райони и малките градове.

• Често се среща в старите църковни регистри от XIX и началото на XX век.
• Интересен исторически и географски факт е съществуването на село Кътина (район Нови Искър, Столична община). Според местните легенди селото носи името на девойка на име Кътина, която е проявила смелост или е имала трагична съдба по време на османското владичество.

В съвременна България популярността на името варира:

• В миналото: Широко разпространено традиционно име.
• Днес: Счита се за по-рядко срещано и носи „ретро“ звучене. Съвременните родители по-често избират формите Катя, Екатерина или Катерина.
• Въпреки това, името се запазва в паметта на родовете и понякога се подновява като знак на уважение към баби и прабаби.

Името Кътина присъства предимно в българския музикален и словесен фолклор.

• Среща се в множество народни песни, където „Кътина“ обикновено е възпявана като работлива и красива мома (напр. песни от шопския и тракийския край).
• В литературата и битовите разкази името се използва от класически автори за изграждане на автентични образи на българки от старото време.

Имен ден: Носителките на името Кътина празнуват на 24 ноември – денят на Света великомъченица Екатерина.

Сродни форми: Тина, Катя, Кина, Кети.