Лимон

Името Лимон е от гръцко-латински произход, навлязло в българския език чрез персийското limun и арабското laymūn. В българската антропонимия то се класифицира като:

• Растително име (фитоним): Произлиза директно от названието на цитрусовото дърво и неговия плод.
• Заемка: За разлика от славянските имена за растения (като Явор или Цветан), Лимон е име, навлязло по-късно чрез търговските и културни връзки с Ориента и Южна Европа.

Значението на името е буквално и се свързва с характеристиките на плода лимон:

• Свежест и здраве: Символизира бодрост и лечебни сили (заради асоциацията с полезните свойства на плода).
• Защитна символика: В народните вярвания имена, свързани с кисели или стипчиви плодове, понякога са се давали с апотропейна (защитна) цел – да „прогонват“ злите очи и болестите, като ги „отблъснат“ с киселия вкус.

Името Лимон и неговата по-популярна женска форма Лимонка се срещат в българските регистри предимно от края на XIX и първата половина на XX век.

То е било част от модата на „цветните“ и „плодови“ имена, характерни за Възраждането и следосвобожденска България. Често се е срещало в по-южните райони на страната, където търговията с цитрусови плодове е била по-развита или климатът е позволявал отглеждането на декоративни лимонови дръвчета в саксии.

Към днешна дата името Лимон се счита за изключително рядко и екзотично в България.

• Статистика: Не попада в топ 1000 на имената на новородени през последните десетилетия.
• Тенденция: Среща се единично, предимно сред много възрастни хора в малки населени места.
• Сродни имена: Женският вариант Лимонка е малко по-разпространен исторически, но също е изчезващ вид име.

Името Лимон не присъства ярко в класическата българска поезия като лично име на лирически герой, но има своето място в културата:

• Хумор и сатира: Използва се в хумористични разкази и фейлетони като нарицателно за кисел или намусен човек.
• Детска литература: Най-известната асоциация в изкуството е с Принц Лимон – персонаж от „Приключенията на Лукчо“ (Чиполино) на Джани Родари, която е изключително популярна книга в България. Там името носи символ на власт и кисел нрав.

Имен ден: Носещите името Лимон или Лимонка празнуват на Цветница (Връбница), заедно с всички други имена, произлизащи от растения, дървета и цветя.

Любопитно: В някои диалекти и жаргон, „лимонка“ се използва и като нарицателно за ръчна граната, което придава допълнителен, макар и неантропонимен, нюанс на думата в разговорния език.