Личо

Името Личо е с български произход и представлява класически хипокористик (умалителна, галена форма).

• Основната теория е, че произлиза като кратка форма на името Илия.
• Възможно е да е производно и от имена като Величко, Каличо или Желязко (чрез прехода Желичо -> Личо).
• Формирано е с характерната за българския език наставка „-чо“, използвана за мъжки имена за изразяване на близост (както Данчо, Ванчо, Пенчо).

Значението на името зависи от пълната форма, с която се асоциира:

• Когато се разглежда като производно на Илия, носи значението „Бог е моят Господ“ или „Божия сила“ (от иврит).
• Ако се свързва с Величко, означава „велик“, „голям“.
• Само по себе си името носи емоционален заряд на топлота, домашен уют и принадлежност към рода.

Името Личо е било широко разпространено през XIX и началото на XX век, особено в селските райони на България.

В историческите регистри от Възраждането често се среща като самостоятелно записано име в църковните книги, което показва, че макар и умалително по произход, то се е наложило като официално лично име в патриархалното общество.

Към днешна дата популярността на името е силно спаднала.

• В България: Среща се предимно сред по-възрастното население. Съвременните родители рядко избират това име, предпочитайки пълната форма Илия или по-модерни варианти като Илиян.
• По света: Името е уникално за българската езикова територия и почти не се среща в чужбина, освен сред българските диаспори (напр. бесарабските българи).

Името Личо присъства по-скоро в народния фолклор и битовата литература, отколкото във високата поезия.

• Среща се в хумористични народни песни и анекдоти, често олицетворявайки обикновения, добродушен селянин.
• В съвременната култура името става известно и чрез музиканта Илия Караянев, известен с артистичния псевдоним Личо Стоуна, което му придава известен култов статус в рок и блус средите.

Имен ден: Носещите името Личо празнуват най-често на Илинден (20 юли), почитайки Свети пророк Илия.

Женски еквивалент: Съществува рядката форма Лича или Личка.