Маргита

Името Маргита е вариация или умалителна форма на класическото гръцко име Маргарита. Етимологията му може да се проследи по следния начин:

• Коренът идва от древногръцката дума margaritēs (μαργαρίτης).
• Думата е заемка от персийски език (mervarid), което означава „дете на светлината“.
• В България и славянските страни често се възприема и като самостоятелно име, отделно от Маргарита.

Основното значение на името Маргита е „перла“ или „бисер“. Името носи следната символика:

• Скъпоценност: Асоциира се с нещо рядко, красиво и високо ценено.
• Чистота: Перлата е древен символ на невинност и душевна чистота.
• Цвете: В българската традиция името е неразривно свързано и с цветето маргаритка.

Името навлиза в Европа и християнския свят благодарение на Света Маргарита Антиохийска (III-IV век), която е една от най-почитаните светици.

В исторически план формата „Маргита“ (Margita) е характерна за Централна и Източна Европа (Унгария, Словакия, Чехия). В България името става по-популярно през XX век, често като по-модерна алтернатива на традиционното Маргарита.

В България: Маргита е разпознаваемо, но не масово име. То се счита за елегантно и по-редкo срещано от Маргарита.

По света: Името е изключително популярно в Словакия и Чехия, където „Маргита“ е утвърдена форма. В скандинавските страни и Германия се среща вариантът „Маргит“.

Името присъства в изкуството с ореол на мистика и романтика:

• Най-известната литературна асоциация (макар и в пълната форма) е с романа „Майстора и Маргарита“ на Михаил Булгаков.
• В словашкия фолклор съществува известна балада за „Маргита и Бесна“ (легенда за две скали на река Вах).
• В поезията името често се римува с епитети за нежност и цветя.

Имен ден: Маргита празнува имен ден на Цветница (Вход Господен в Йерусалим), както и на дните, посветени на Света Маргарита (напр. 17 юли).

Сродни форми: Грета, Меги, Рита, Марго, Марге.