Пато

Произходът на името Пато в българската ономастика е предимно като умалителна или хипокористична (гальовна) форма на други, по-дълги мъжки имена.

• Най-често се свързва с корена на името Петър (от гръцки Petros). В миналото форми като Пето, Петьо често са преминавали вокално в Пато или Патьо в определени български диалекти.
• Възможна е връзка и с имена като Пантелей или Патрикий, макар това да е по-рядко срещано.
• В някои региони името може да е възникнало и като прякор, свързан с диалектни думи или с думата "паток" (мъжка патица), но основната научна теза го свързва със съкращаване на християнски имена.

Тъй като Пато обикновено е производно име, то носи семантиката на своя първоизточник:

• Ако се разглежда като производно на Петър, значението е "камък", "скала" (символ на твърдост на вярата и характера).
• Ако се разглежда като самостоятелно възникнал прякор в народния бит, може да носи смисъл на "тромав" или "мил" (асоциация с ходенето на пате).

В повечето случаи обаче то няма отделно, самостоятелно мистично значение извън това на името-майка.

Името Пато се среща в историческите извори от епохата на Възраждането и ранния следосвобожденски период.

• Открито е в османски данъчни регистри (джелепкешански дефтери) от XVIII и XIX век, предимно в села в Западна България (Софийско, Пернишко, Кюстендилско) и Македония.
• То е типичен представител на народната традиция за създаване на кратки, двусрични мъжки имена, завършващи на "-о" (като Гошо, Пешо, Мишо), които са били използвани в тесния семеен и селски кръг.

В съвременна България името Пато се класифицира като:

• Архаично и изчезващо: Днес то се среща изключително рядко, предимно сред най-възрастното население в изолирани региони.
• Статистика: Липсва в списъците на популярните имена за новородени през XXI век.
• По света: Името съвпада фонетично с испанската дума за патица (Pato) и е популярен прякор в Латинска Америка (напр. за хора с име Патрисио или Алешандре - като футболиста Алешандре Пато), но това няма етимологична връзка с българското име.

Името Пато не е широко застъпено във високата класическа литература или поезия поради своето битово звучене.

• Може да се срещне в народния фолклор, хумористични песни или поговорки от миналото, където се осмиват или описват селски персонажи.
• Фонетично напомня на героя от детската литература "Патилан" (на Ран Босилек), което създава асоциации с веселие и пакости, но пряка поетична творба, посветена на герой на име Пато, не е широко известна.

Допълнителни факти:

• Имен ден: Тъй като се счита за производно на Петър, носещите името Пато (ако има такива) биха празнували на Петровден (29 юни).
• Вариации: Сродни форми са Патьо, Патко, Пацо, Паца (женски вариант).
• В някои диалекти "пато" може да се използва и като нарицателно обръщение към малко дете или животно, без да е официално лично име.