Паца

Името Паца е традиционно българско женско име, което представлява умалителна или гальовна форма на други, по-дълги имена. Етимологията му може да се проследи в няколко посоки:

• Най-често се счита за производно на името Петрана, Петра или Петка.
• Често се среща и като съкратена форма на Параскева (от гръцки произход).
• В някои диалекти може да произлиза и от Павлина или Пауни.

То е типичен пример за българската традиция на образуване на хипокористици (гальовни имена) чрез добавяне на наставката „-ца“ към началната сричка на основното име.

Тъй като Паца е производно име, неговото значение зависи от първоизточника, с който се свързва в конкретния род или регион:

• Ако произлиза от Петрана/Петра, носи значението на гръцката дума petros – „камък“, „скала“, символизиращо твърдост и силен характер.
• Ако произлиза от Параскева (Света Петка), значението е свързано с гръцкото paraskevi – „подготовка“ или деня петък.
• Ако се свързва с Павлина, означава „малка“, „скромна“ (от латинското paulus).

Името Паца е с дълбоки корени в българската демография от епохата на Възраждането и началото на XX век.

• Било е изключително разпространено в селските райони на България, където кратките форми на имената са се използвали в ежедневното общуване, за да се разграничат от официалните църковни имена.
• В регистрите от края на XIX век името често се записва официално като Паца, а не само като прякор, което свидетелства за неговата легитимност като самостоятелно лично име в миналото.

В съвременна България популярността на името Паца следва низходяща тенденция:

• В миналото: Широко популярно през първата половина на XX век (особено поколенията, родени преди 1950 г.).
• Днес: Името се възприема като архаично или „старомодно“. Среща се изключително рядко сред новородените деца, които по-често носят пълните форми (Петя, Пламена, Полина).
• По света: Името е ендемично за българския езиков ареал и почти не се среща извън границите на страната или българските диаспори.

Името Паца присъства предимно в битовата литература, хумористичните разкази и фолклора, отколкото във възвишената поезия.

• Често се среща в творчеството на Чудомир („Нашенци“), където персонажи като „кака Паца“ или „леля Паца“ са събирателен образ на простодушната, разговорлива и колоритна българка от село.
• Използва се в народни песни и анекдоти, където римуването с името често служи за хумористичен ефект.
• В изкуството образът на Паца обикновено се асоциира с етнографски картини, изобразяващи бита на българката от старото време.

Имен ден: Жените с името Паца празнуват на различни дати в зависимост от това, кое име приемат за свой корен:

• Петковден (14 октомври) – най-честата дата, в чест на Света Петка Българска.
• Петровден (29 юни) – ако се възприема като производно на Петрана.

Вариации: Сродни форми са Пацка, Паце (звъкателно), Паци.