Пелагия

Името Пелагия има древногръцки произход.

Етимологията му идва от думата pelagos (πέλαγος), която означава „море“, „пучина“ или „открито море“.

То е женската форма на мъжкото име Пелагий (Pelagius).

Значението на името се тълкува като „морска“, „тази, която е от морето“ или „морячка“.

В ономастиката често се разглежда като гръцкия еквивалент на латинското име Марина, което носи същия смисъл.

В християнската история името е увековечено от няколко светици:

• Света преподобна Пелагия Антиохийска (чествана на 8 октомври) – бивша танцьорка и блудница, която приема християнството и заживява като отшелник в Елеонската планина.
• Света мъченица Пелагия Тарсийска (4 май) – живяла по времето на император Диоклециан.

Името е било широко разпространено във Византийската империя и е навлязло в българската традиция чрез православното влияние.

В България: В миналото (през XIX и началото на XX век) името е било сравнително разпространено, но в съвременна България се среща изключително рядко и се възприема като старинно или архаично име.

По света: Името все още се среща често в Гърция. Също така има традиции на употреба в Полша (Pelagia) и Русия.

Името Пелагия присъства основно в църковната поезия и химнография (тропари и кондаци), посветени на светиците с това име.

В модерното изкуство и поп-културата, името доби световна известност чрез романа на Луис де Берниер „Мандолината на капитан Корели“ (и едноименния филм), където главната героиня, красивата и силна гъркина, се казва Пелагия.

Имен ден: Носителките на името Пелагия празнуват имен ден най-често на 8 октомври или на 4 май.

Астрономия: Астероидът 1190 Pelagia, открит през 1930 година, е кръстен на това име.

Умалителни форми: В България често се използват съкращения като Поля, Пепа или Пеги.