Пирло

Произходът на името Пирло в българската ономастика е неясен и то не спада към традиционните български имена.

• Най-вероятната етимология, ако се разглежда като местно образувание, е от корена „пир“ (празненство, угощение) с добавена наставка или като видоизменена форма на диалектната дума „пирле“ (което в някои краища означава пумпал или малко, пъргаво дете).
• В съвременния контекст името често се възприема като заемка от италиански език или подражание на известни личности.

Тъй като името не е канонично за България, значението му може да се тълкува само асоциативно:

• Ако се изведе от корена „пир“, значението би било „веселяк“, „човек, който обича празненствата“ или „жизнерадостен“.
• Ако се свърже с диалектното „пирле“, значението е „пъргав“, „бърз като пумпал“.

В официалните български исторически извори и регистри липсват значими данни за употребата на името Пирло през вековете.

То не фигурира в списъците на българските владетели, възрожденци, хайдути или светци. Името не е включено в „Речника на личните и фамилни имена у българите“ на Стефан Илчев като традиционно име, което потвърждава липсата на исторически корен в страната.

Името Пирло е изключително екзотично и рядко срещано в България.

• В България: Срещат се само единични случаи, като често това не е официално рождено име, а прякор. Ако се използва като лично име, то е предимно в резултат на футболна фенска култура през 21-ви век.
• По света: Името е световноизвестно предимно като италианска фамилия (напр. от региона на Ломбардия).

Поради своята нетрадиционност и рядкост, името Пирло не присъства в:

• Българския фолклор и народни песни;
• Класическата българска литература и поезия;
• Църковната живопис или иконопис.

Основната асоциация с името в България и по света е италианският футболист Андреа Пирло.

В разговорния български език „Пирло“ често се използва като нарицателно или прякор за добър полузащитник в кварталните мачове, или за човек с елегантен стил на игра, но не и като традиционно българско име с имен ден.