Поликсения

Името Поликсения (или Поликсена) има древногръцки произход и идва от античното име Πολυξένη (Polyxene). Етимологията му се състои от два корена:

• Polys (πολύs) – означава „много“.
• Xenos (ξένος) – означава „гост“, „чужденец“, „странник“, но също и „гостоприемство“.

Така името буквално обединява идеите за множество и чуждоземност или гостоприемство.

Най-разпространеното тълкуване на името е „Много гостоприемна“ или „Тази, която посреща много гости“.

В по-буквален, исторически контекст, може да се преведе и като „Много чужденци“. Това значение често се свързва с мита за Троянската война, където красотата на принцеса Поликсена привлича много чужди войни (ахейците) пред портите на града.

Историческите и митологични данни за името са богати:

• Троянска война: Поликсена е най-малката дъщеря на троянския цар Приам и царица Хекуба. Според легендата, героят Ахил се влюбва в нея и дори доверява тайната за уязвимата си пета. След падането на Троя, духът на Ахил поисква тя да бъде принесена в жертва на гроба му, което я превръща в символ на трагичната саможертва.
• Християнски светици: Православната църква почита Света преподобна Поликсения на 23 септември. Тя е била испанка по произход, живяла през I век, и се счита за една от първите последователки на апостолите Петър и Филип.

В България името Поликсения се среща сравнително рядко в съвременността. То се възприема като класическо, старинно и аристократично име.

През втората половина на XX век популярността му намалява за сметка на по-кратките форми като Поля или сродното Ксения. Въпреки това, то остава познато и уважавано име, което не е изчезнало напълно от именната традиция на българите.

Образът на Поликсения е силно застъпен в световното изкуство и литература:

• Антична драма: Тя е централен персонаж в трагедиите на Еврипид – „Хекуба“ и „Троянките“, където е представена като образец за смелост, предпочитайки смъртта пред робството.
• Живопис и скулптура: Сцената „Жертването на Поликсена“ е вдъхновила множество художници през Ренесанса и Барока, включително Пиетро да Кортона и Джовани Батиста Питони. Статуята „Похищението на Поликсена“ от Пио Феди е един от шедьоврите във Флоренция.

Имен ден: Носещите името Поликсения празнуват най-често на 23 септември (Света Поликсения) или на 24 януари (Света Ксения Римлянка).

Вариации и умалителни: В България най-често се използват кратките форми: Поли, Поля, Ксения, Сени.