Проститута

Важно е да се отбележи, че „Проститута“ не функционира като лично име в българската или световната именна традиция. То е нарицателно съществително име.

Етимологията на думата е латинска:

• Произлиза от латинския глагол prostituere.
• Съставена е от представката pro- (пред) и statuere (поставям, стационирам).
• Буквалният превод от латински (prostituta) означава „изложена публично“ или „поставена отпред за продан“.

Тъй като това не е лично име, то няма символично значение (като „сила“, „красота“ и др.), а има само лексикално значение.

Значението на думата е:

• Жена, която предоставя сексуални услуги срещу заплащане.
• В преносен и пейоративен смисъл може да означава човек, който продава принципите си за материална изгода.

Няма исторически данни за личности, които да са носили „Проститута“ като собствено име, дадено при раждане.

В историческите извори думата се среща единствено като термин, описващ социалния статус или занаята на определени групи жени в Римската империя и последващите епохи, но никога като антропоним (лично име).

Популярността на „Проститута“ като име в България и по света е нулева.

Причини за липсата на употреба:

• Законова забрана: Съгласно Закона за гражданската регистрация в България, длъжностното лице има право да откаже вписване на име, което е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо.
• Социална стигма: Крайно негативното значение на думата я прави невъзможна за използване като име за дете.

Думата присъства в изкуството, литературата и поезията, но винаги като нарицателно име или титла на персонаж, а не като собствено име.

• Среща се в творби на натуралисти и автори, изследващи социалните низини (напр. в творчеството на френски реалисти или български автори като Смирненски, който описва „уличната жена“, но не използва думата като име).
• В изобразителното изкуство темата е застъпена (напр. Тулуз-Лотрек), но отново като описание на субекта.

Най-вероятно запитването за това име се дължи на езиково недоразумение, шега или объркване с друго латинско име (например Перпетуа).

В съвременния български език думата се възприема изцяло като термин или обида и не съществува в именника на българските граждани.