Ревка

Името Ревка се счита за умалителна, побългарена форма на библейското име Ревека (Rebecca).

• Произходът е древноеврейски (от иврит: Rivqah).
• Въпреки звуковата прилика с българския глагол „рева“ (плача), етимологията не е славянска.
• Навлязло е в българската именна традиция чрез християнството и влиянието на старозаветните текстове.

Тъй като е производно на Ревека, значението на името се тълкува по няколко начина, базирани на древния корен:

• „Примка“ или „връзка“ – в преносен смисъл на жена, която „пленява“ или „вързва“ сърцето на мъжа с красотата си.
• „Угоена“ / „сита“ – в древен контекст това е било комплимент, символизиращ здраве, благоденствие и плодовитост.
• Символ на вярност и майчина грижа.

Историческото присъствие на името е свързано с религията и традициите:

• Библейска фигура: Ревека е съпруга на Исаак и майка на Исав и Яков.
• В България: Името Ревка е било по-разпространено през 19-ти и началото на 20-ти век, особено в селските райони и сред по-старите родове.
• Срещало се е често и сред еврейската общност в България като вариант на Рива или Ребека.

Към днешна дата името Ревка е:

• Рядко срещано: Счита се за остаряло и архаично.
• Почти липсва в регистрите на новородените през 21-ви век, като родителите предпочитат по-международната форма „Ребека“.
• Носи се предимно от жени от най-възрастното поколение (родени преди 1950 г.).

Името Ревка се среща предимно в битовата литература, а не във възвишената поезия:

• Художествена проза: Използва се от автори на разкази и повести (напр. Чудомир или Елин Пелин) за именуване на колоритни второстепенни героини от народа.
• Фолклор: Може да се срещне в хумористични народни песни или анекдоти, често описващи дейна или гръмогласна жена.

Допълнителна информация за името:

• Имен ден: Може да се празнува в Неделята на Светите Праотци (две седмици преди Коледа), когато църквата почита старозаветните праведници.
• Прякори: Често на шега името се асоциира с гласа (от „рева“), но това няма общо с реалния му корен.
• Варианти: Ребека, Бека, Рива.