Спасунка

Името Спасунка е с изцяло български и славянски произход. То представлява женска производна форма на мъжкото име Спас.

• Коренът на думата идва от старобългарското „спасение“ и глагола „спасявам“.
• Наставката „-унка“ е характерен за българската фолклорна традиция словообразувателен елемент, придаващ гальовност или умалителност (аналогично на Петрунка, Недунка).
• В по-дълбок план, името е превод (калка) на гръцкото име Сотир (Σωτήρ), което означава „Спасител“.

Значението на името Спасунка е натоварено със силна религиозна и народна символика:

• „Спасена“ или „Тази, която носи спасение“.
• В народната традиция името често е имало апотропейна (защитна) функция. Давало се е на деца в семейства, където предишните рожби са умирали или са били болнавr, с надеждата детето да се „спаси“ и оцелее.
• Свързва се директно с личността на Исус Христос като Спасител на човечеството.

Името е било широко разпространено през епохата на Българското възраждане и в началото на XX век.

• Историческите данни сочат концентрация на името предимно в Западна България и Шопския край, както и в някои региони на Тракия.
• То отразява силната християнска вяра на българите в миналото, като често е давано на момичета, родени около големия християнски празник Възнесение Господне (Спасовден).
• В регистрите от началото на миналия век Спасунка често фигурира като официално име, докато днес се възприема по-скоро като галена форма на Спаска или Спасена.

В България: Към днешна дата името Спасунка се смята за архаично (старинно). Популярността му е драстично намаляла през втората половина на XX век. Днес то се среща почти изключително сред най-възрастното поколение жени (над 70-80 години) и почти липсва сред новородените, които биват кръщавани с по-модерни форми като Спасимира или просто Спаска.

По света: Името е ендемично за българския езиков ареал и не се среща в други култури, освен сред българските диаспори.

Името Спасунка присъства предимно в битовата литература и фолклора, отразяващи селския бит:

• Среща се в хумористичните разкази на автори като Чудомир („Нашенци“), където имената с окончание -унка често се използват за създаване на колоритни, народни образи на бъбриви или дейни съседки.
• Може да бъде открито в местни народни песни от Западна България, където се възпява мома, родена по Спасовден.
• В изобразителното изкуство името не е пряко застъпено, но е събирателен образ на традиционната българка от старите картини на битова тематика.

Имен ден: Носителките на името Спасунка празнуват на Спасовден (Възнесение Господне). Празникът е подвижен и се отбелязва винаги в четвъртък, на 40-ия ден след Великден.

Вариации:

• Спаска
• Спасена
• Паца (често срещано галено обръщение)

Според народните поверия, жените с това име притежават силен дух и са пазителки на семейното огнище.