Тихо

Името Тихо има корени в старобългарския и славянския език.

• Най-често се разглежда като съкратена форма (хипокористик) на двусъставното име Тихомир (съставено от „тих“ и „мир“ – „който носи тишина и мир“).
• Може да произлиза и от гръцкото име Тихон (от гръцки Tychon), което се свързва с богинята на съдбата Тюхе и означава „късметлия“ или „щастливец“, макар в българската традиция водеща да е славянската етимология.

В българската култура значението на името е директно свързано с прилагателното „тих“.

Символиката включва:

• Спокойствие и кротост;
• Смирение и уравновесеност;
• Миролюбие.

Вярва се, че името се дава, за да бъде детето спокойно, да не плаче много като бебе и да има лек характер като възрастен.

Името и неговите производни имат дълга история по българските земи:

• Една от най-известните исторически фигури е Константин Тих – Асен, цар на България (управлявал 1257–1277 г.), където „Тих“ е родово име или прозвище.
• Името Тихомир се среща в средновековните хроники, включително като име на водач на въстание срещу византийската власт през 11 век.
• Светецът покровител често се свързва със Свети Тихон (Тихон Аматунтски или Тихон Задонски), почитани в православния свят.

В съвременна България името Тихо се среща по-рядко като самостоятелно официално име и по-често като:

1. Галено обръщение към хора с имена Тихомир, Тихон или Тихолюб.
2. Фамилно име (Тихов).

В световен мащаб вариации на името са популярни в други славянски държави:

• В Сърбия и Хърватия (Тихо, Тихомир);
• В Русия (Тихон), където преживява ренесанс в последните години.

Името Тихо присъства в българската литература и фолклор предимно чрез образа на кроткия и добър човек.

• В детската литература и фолклора често се среща персонажът „Чичо Тихо“ или „Дядо Тихо“, олицетворяващ уют, бащинска грижа и липса на конфликтност.
• Макар да няма много известни поеми, посветени конкретно на името „Тихо“, коренът на името често се използва в поезията за описване на идилична атмосфера („тихо, мирно, родно“).

Имен ден:

• Носителите на името Тихо (и Тихомир) най-често празнуват на 16 юни (почитане на Свети Тихон Аматунтски) или на 13 август (Свети Тихон Задонски).
• Някои празнуват и на Цветница, ако името се асоциира с мир и природа.

Женски еквивалент: Тиха, Тихомира.