Трошан

Името Трошан има старобългарски славянски произход и корените му могат да се проследят назад във вековете.

• Етимология: Произлиза от глагола „троша“ (чупя, раздробявам) или от съществителното „троха“.
• Наставка: Образувано е с наставката -ан, която е изключително характерна за българската именна система (сравни с: Стоян, Драган, Радан).
• Категория: Спада към така наречените „защитни имена“ (апотропейни), давани в миналото с магическа цел за предпазване на детето.

Значението на името Трошан може да се тълкува в няколко насоки, свързани с народните вярвания:

• Да строши злото: Основното вярване е, че името трябва да даде сила на носителя си да „строши“ или „счупи“ лошите очи, болестите и нещастията.
• Малък като троха: В някои региони името се е давало на деца, за да бъдат мили и обичани като „трошичка хляб“, или на недоносени деца с пожелание да оцелеят въпреки крехкостта си.
• Упоритост: Човек, който преминава през прегради и ги разрушава.

Името Трошан е засвидетелствано в историческите извори, макар и да не е било сред най-масовите владетелски имена.

• Период на Възраждането: Името се среща често в църковни регистри и тефтери от XVIII и XIX век, особено в планинските райони на България.
• Географско разпространение: Историческите данни сочат концентрация на името в Централна Северна България – района на Габрово, Троян, Велико Търново и Трявна.
• Фамилии: Доказателство за употребата на името в миналото е разпространената и днес българска фамилия Трошанов (син на Трошан).

Към днешна дата популярността на името е следната:

• В България: Името се счита за рядко и архаично. Не попада в ТОП 1000 на новородените през XXI век. Среща се предимно при по-възрастни хора или като съзнателно „възраждане“ на родовата памет от млади родители.
• По света: Името е уникално за българския етнос и не се среща в други култури, освен сред българската емиграция.
• Статистика: Носителите на името в България наброяват едва няколко десетки души.

Името Трошан не е сред „героичните“ имена като Крали Марко, но присъства във фолклора и битовата литература:

• Хайдушки разкази: Среща се в локални предания и разкази за хайдути и поборници от Балкана.
• Народни песни: Споменава се в хумористични или битови народни песни от Северна България, често като образ на трудолюбив или инатлив стопанин.
• Художествена литература: Използва се от автори на исторически романи, които търсят автентично, „старо“ звучене за второстепенни персонажи (кметове, чорбаджии или занаятчии).

Допълнителна информация за името:

• Имен ден: Трошан няма точно фиксиран имен ден в църковния календар. Носителите му често избират да празнуват на:
  • Архангеловден (8 ноември).
  • Трифон Зарезан (1 февруари/14 февруари) – поради звуковата близост с Трифон.
  • Вси светии.
• Умалителни форми: Трошо, Трошко, Шошо.
• Женски еквивалент: Трошана (изключително рядко срещано).