Черноризец

Етимологията на името Черноризец е със старобългарски произход.

• Думата е съставна от две части: „черно“ (цвят) и „риза“ (дреха, одеяние).
• Наставката „-ец“ се използва за образуване на съществителни имена, означаващи лице, характеризиращо се с даден признак.
• Терминът е буквална калка (превод) на гръцката дума, използвана за монаси, носещи черно облекло.

Значението на името е директно свързано с монашеството:

• Буквално означава „този, който носи черна риза (расо)“, тоест монах.
• В исторически план „Черноризец“ не е толкова лично рождено име, колкото прозвище или титла, указваща духовния сан на лицето.
• Комбинацията „Черноризец Храбър“ може да се тълкува като „Храбрия монах“ или „Монахът воин (на словото)“.

Името е неразривно свързано с българската история и „Златния век“ на книжнината:

• Черноризец Храбър е един от най-бележитите представители на Преславската книжовна школа от края на IX и началото на X век.
• Автор е на полемичното съчинение „За буквите“ (О писменехь), в което пламенно защитава славянската писменост и делото на Кирил и Методий.
• Съществува устойчива научна хипотеза, подкрепяна от изследователи като Васил Златарски, че под псевдонима „Черноризец“ се крие самият цар Симеон I Велики или друг високопоставен аристократ, приел монашество.

Статус на името в наши дни:

• Като лично име: Изключително нехарактерно за съвременната именна система. Не се използва за именуване на новородени деца в България.
• Като топоним и патроним: Името е много популярно при именуване на обекти – Варненският свободен университет, множество училища, улици в почти всеки български град и читалища носят името „Черноризец Храбър“.

Образът в културата и изкуството:

• В поезията и историческата проза Черноризец Храбър е описван като интелектуален воин, който с „острото си перо“ отбива нападките на гръцките духовници.
• Има множество паметници, изобразяващи книжовника, най-известните от които са в Плиска (в Двора на кирилицата), Варна и Велики Преслав.
• Често се споменава в художествени произведения, посветени на 24 май и Деня на народните будители.

Любопитни факти:

• В чест на книжовника, морски нос на остров Гринуич в Антарктида носи името „Черноризец“.
• Творбата му „За буквите“ е единственият запазен източник, който дава годината на създаване на славянската азбука (6363 г. от сътворението на света, т.е. 855 г. сл. Хр.).