Шидер

Произходът на името Шидер е древен и в етимологичен аспект се свързва основно с гръцката дума сидерос (σίδηρος), която означава желязо.

• В българската именна традиция то се разглежда като диалектна или архаична форма на името Сидер.
• Съществуват и хипотези за прабългарски или ирански корени, но най-устойчивата теория го дефинира като „железния“.
• Звученето му е претърпяло промени през вековете, преминавайки през различни форми, докато се затвърди като Шидер в определени региони на Тракия.

Значението на името е буквално „железен“, „твърд“ или „здрав като желязо“.

Символиката зад името носи следните послания:

• Здраве и дълголетие: Подобно на имената Желязко, Камен и Здравко, името Шидер се е давало с магическа заклинателна цел – детето да расте здраво и неуязвимо за болести.
• Сила на характера: Носителят му се предполага да бъде непоколебим и устойчив на житейските бури.

В исторически план името е най-тясно свързано с легендарния Шидер войвода (познат и като Шидер паша).

• Той е действал през ранните векове на османското владичество (вероятно около XV-XVI век).
• Известен е с легендата за Шидерова могила до пловдивското село Войводиново. Според преданието, Шидер се е бил геройски с османците, а след смъртта му, те са го погребали с почести заради храбростта му, издигайки могила.
• Името се среща в османски данъчни регистри от XVIII и XIX век, главно в Южна България.

Към днешна дата името Шидер е изключително рядко срещано (екзотично) в България.

Тенденциите сочат следното:

• Било е сравнително популярно през Възраждането в районите на Пловдив, Хасково и Стара Загора.
• В съвременната именна система почти напълно е изместено от вариантите Сидер или Желязко.
• Запазено е предимно като фамилно име (фамилия Шидеров).

Името Шидер присъства основно в българския музикален фолклор и епос.

• Съществуват хайдушки народни песни, възпяващи подвига на Шидер войвода. В тях той е описван като защитник на народа, притежаващ нечовешка сила и хитрост.
• В художествената литература името се среща рядко, главно в исторически романи и разкази, описващи битa на българите от старите времена.

Допълнителни факти:

• Имен ден: Носителите на името Шидер нямат строго фиксирана дата в църковния календар. По традиция могат да празнуват на 25 март (Благовещение), когато празнуват имената с корен „желязо“ (Желязко), или на дни, посветени на св. Георги и св. Димитър.
• Топоними: Името е оставило отпечатък върху географията – съществуват местности като „Шидеров дол“ и „Шидеровата кория“ в различни краища на страната.