Видовден
[ˈvidovdɛn]
- Ударение
- Вѝдовден
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- Ви-дов-ден
- Род
- мъжки
- Мн. число
- няма (собствено име)
Как се пише Видовден
Грешни изписвания: видовден, Вйдовден, Видувден
Тъй като е собствено име на празник, думата се пише с главна буква: Видовден.
Етимология
Произход:Български / Славянски / Латински
Оригинална дума:Sanctus Vitus / Вид
Названието се свързва с деня на свети Вит (Sanctus Vitus), почитан от западната църква на 15 юни (по стар стил) или 28 юни (по нов стил). В българската фолклорна традиция се преплита с езически вярвания за градушката и 'виждането' (проглеждането). Името вероятно е контаминация между името на светеца и славянския глагол 'виждам' или божеството Свантовит.
Употреба
Чести словосъчетания:
- честит Видовден
- на Видовден
- чакам Видовден
Фразеологизми:
- ще дойде Видовден
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
