Мефистофел
[mefisˈtɔfɛl]
Мефистофел значение:
Какво е Мефистофел? Един от главните демони в германската митология, популяризиран чрез драмата 'Фауст' на Гьоте; въплъщение на злия дух, изкусителя и циничния отрицател.
1. (литература/митология) Един от главните демони в германската митология, популяризиран чрез драмата 'Фауст' на Гьоте; въплъщение на злия дух, изкусителя и циничния отрицател.
2. (преносно) Човек със злобно, подигравателно или демонично излъчване; коварен изкусител.
- Ударение
- Мефисто̀фел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- Ме-фис-то-фел
- Род
- мъжки
Примери за използване на Мефистофел
(литература/митология)
- Ролята на Мефистофел изисква силно сценично присъствие и сардоничен смях.
(преносно)
- Той се усмихна с усмивката на същински Мефистофел.
Как се пише Мефистофел
Грешни изписвания: Мефистофел, Мефестофел, Мевистофел, Мефйстофел, Мефистуфел, Мефистовел
Пише се с главна буква като собствено име. Съдържа две 'е' и едно 'и'.
Етимология
Произход:Немски / Иврит / Гръцки
Оригинална дума:Mephistopheles
Име на демон от германския фолклор и легендата за Фауст. Произходът на името е спорен; възможни са комбинации от иврит (mephiz – рушител, tophel – лъжец) или гръцки (me – не, phos – светлина, philos – обичащ: 'който не обича светлината').
Употреба
Чести словосъчетания:
- мефистофелски смях
- мефистофелска брадичка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
