Dumite-BG – онлайн речник за българския език

Плутон

[pɫuˈtɔn]

Плутон значение:

Какво е Плутон? Небесно тяло в Слънчевата система, класифицирано като планета джудже (до 2006 г. считано за деветата планета).

1. (астрономия) Небесно тяло в Слънчевата система, класифицирано като планета джудже (до 2006 г. считано за деветата планета).
2. (митология) Римският бог на подземното царство и мъртвите, съответстващ на гръцкия Хадес.
Ударение
Плуто̀н
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
Плу-тон
Род
мъжки
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на Плутон

(астрономия)
  • Плутон има силно елиптична орбита и пет известни спътника.
  • Космическата сонда премина покрай Плутон и направи детайлни снимки.
(митология)
  • В римската митология Плутон отвлича Прозерпина.

Синоними на Плутон

Как се пише Плутон

Грешни изписвания: плутон, Плотон, Плутун
Като собствено име (астрономически обект или божество) се пише с главна буква.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:Ploutōn
От старогръцки Πλούτων (Ploutōn), свързано с πλοῦτος (богатство), име на бога на подземното царство.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • планетата Плутон
  • повърхността на Плутон

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.