Dumite-BG – онлайн речник за българския език

Сабрин

[ˈsabrin]

Сабрин значение:

Какво е Сабрин? Мъжко лично име.

1. (ономастика) Мъжко лично име.
Ударение
Са'брин
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
Са-брин
Род
мъжки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на Сабрин

(ономастика)
  • Сабрин е именник на Цветница, тъй като името се асоциира и с определени растения в народната етимология (макар произходът да е друг).
  • Поканихме Сабрин на срещата.

Как се пише Сабрин

Грешни изписвания: сабрин, Събрин, Сабрйн
Собствените имена се пишат винаги с главна буква.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:Sabinus
Мъжко лично име, произлизащо от римското родово име Sabinus (сабинец, жител на Сабиния). Среща се рядко в българската именна система, по-честа е женската форма 'Сабрина'.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.