Dumite-BG – онлайн речник за българския език

Софокъл

[soˈfɔkɐɫ]

Софокъл значение:

Какво е Софокъл? Древногръцки драматург и поет (496 – 406 пр.н.е.), един от тримата велики трагици на класическа Атина, автор на 'Едип цар' и 'Антигона'.

1. (история/литература) Древногръцки драматург и поет (496 – 406 пр.н.е.), един от тримата велики трагици на класическа Атина, автор на 'Едип цар' и 'Антигона'.
Ударение
Софо̀къл
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
Со-фо-къл
Род
мъжки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на Софокъл

(история/литература)
  • Трагедиите на Софокъл се изучават и до днес.

Как се пише Софокъл

Грешни изписвания: Софокълс, Суфокъл, Совокъл, Софукъл, Софокал
Собствено име, пише се с главна буква. Окончанието се предава с 'ъл' (не с 'лес', както е в оригинала, поради традицията на българската транскрипция на гръцки имена).

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:Σοφοκλῆς
Транслитерация на старогръцкото име Σοφοκλῆς (Sophokles), означаващо 'славен с мъдростта си' (sophos - мъдър, kleos - слава).

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.