Хаджй

Думата "Хаджи" произлиза от арабски и първоначално означава "поклонник". В българския език, терминът се използва за обозначаване на човек, който е посетил свещено място, особено Мека, и е изпълнил ритуалите за хадж. Хаджите традиционно се считат за хора с висока духовна стойност и уважение в обществото. В българския фолклор и култура, "хаджи" е свързано и с благородство, добродетелност и мъдрост. Често се употребява и в комбинации, например "Хаджи Гео" или "Хаджи Илия", за да обозначи конкретен индивид, който е взел участие в хаджа.