абдикация
[abdikaˈt͡sijɐ]
абдикация значение:
Какво е абдикация? Официален акт на доброволно отказване на монарх от престола и върховната власт.
1. (политика) Официален акт на доброволно отказване на монарх от престола и върховната власт.
2. (преносно) Отказване от изпълнение на задължения, отговорност или участие в нещо.
- Ударение
- абдика̀ция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- аб-ди-ка-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- абдикации
Примери за използване на абдикация
(политика)
- Абдикацията на цар Фердинанд I е ключов момент в българската история след Първата световна война.
- Кралят подписа документа за своята абдикация.
(преносно)
- Това поведение е пълна абдикация от родителските отговорности.
Синоними на абдикация
Антоними на абдикация
Как се пише абдикация
Грешни изписвания: абдекация, апдикация, абдйкация, абдикъция, абдикацйя
Думата завършва на -ция (латински суфикс -tio), а не на -цич или -сия. Коренът се пише с б и и.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:abdicatio
От латинското 'abdicatio' (отказване), производно на глагола 'abdicare' (отказвам се, отричам се), съставен от 'ab' (от) и 'dicare' (обявявам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- подписвам абдикация
- принудителна абдикация
- абдикация от отговорност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
