Dumite-BG – онлайн речник за българския език

абревиатура

[abrɛviaˈtura]

абревиатура значение:

Какво е абревиатура? Сложносъкратена дума, образувана от началните букви или срички на съставните думи в едно название.

1. (лингвистика) Сложносъкратена дума, образувана от началните букви или срички на съставните думи в едно название.
2. (музика) Знак за съкратено записване на ноти в музиката.
Ударение
абревиату̀ра
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
а-бре-ви-а-ту-ра
Род
женски
Мн. число
абревиатури
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на абревиатура

(лингвистика)
  • БАН е абревиатура на Българска академия на науките.
  • В текста се използват много непознати абревиатури.
(музика)
  • Композиторът е използвал абревиатури в партитурата за улеснение.

Синоними на абревиатура

Антоними на абревиатура

Как се пише абревиатура

Грешни изписвания: абривиатура, абревеатура, абревйатура, абревиътура, абревиатора
Пише се с е във втората сричка и и в третата: абревиатура.

Етимология

Произход:Италиански
Оригинална дума:abbreviatura
От италиански *abbreviatura* или къснолатински *abbreviatio*, произлизащи от латинския глагол *abbreviare* (съкращавам), който идва от *brevis* (кратък).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • сложна абревиатура
  • разчитам абревиатура

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.