азбукарче
[ɐzbuˈkart͡ʃɛ]
азбукарче значение:
Какво е азбукарче? Дете, което учи азбуката; ученик в първи клас (първокласник).
1. (Образование) Дете, което учи азбуката; ученик в първи клас (първокласник).
- Ударение
- азбука̀рче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- аз-бу-кар-че
- Род
- среден
- Мн. число
- азбукарчета
Примери за използване на азбукарче
(Образование)
- Малкото азбукарче сричаше старателно думите от буквара.
- Тържеството за първия учебен ден събра развълнуваните азбукарчета в двора на училището.
Синоними на азбукарче
Как се пише азбукарче
Грешни изписвания: асбукарче, азбокарче, азбукърче
Пише се с з (от аз, първата буква), не със с.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:азбукар + че
Умалително образувание от 'азбукар' (човек, който учи азбуката) със суфикс -че. Коренът 'азбука' идва от първите две букви на глаголицата/кирилицата (азъ + буки).
Употреба
Чести словосъчетания:
- малко азбукарче
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
