Dumite-BG – онлайн речник за българския език

акцептор

[akt͡sɛpˈtɔr]

акцептор значение:

Какво е акцептор? Атом, молекула или примес в полупроводник, който приема електрони (или други частици) от друг атом (донор) при химична реакция или физически процес.

1. (физика/химия) Атом, молекула или примес в полупроводник, който приема електрони (или други частици) от друг атом (донор) при химична реакция или физически процес.
2. (финанси) Лице (физическо или юридическо), което приема да плати менителница или друг търговски ефект чрез подписването му (акцептиране).
Ударение
акцепто̀р
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ак-цеп-тор
Род
мъжки
Мн. число
акцептори
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на акцептор

(физика/химия)
  • Кислородът често действа като акцептор на електрони в окислителните процеси.
  • При добавяне на акцептор в силициевия кристал се получава p-тип проводимост.
(финанси)
  • Банката стана акцептор на полицата и гарантира изплащането ѝ.

Синоними на акцептор

Антоними на акцептор

Как се пише акцептор

Грешни изписвания: акцептър, акцептур
Думата е чуждица с латински корен и следва транслитерацията на 'acceptor'.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:acceptor
От латинското 'acceptor' (който приема), производен на глагола 'accipere' (приемам, получавам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • електронен акцептор
  • протонен акцептор

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.