Dumite-BG – онлайн речник за българския език

алеф

[ˈalɛf]

алеф значение:

Какво е алеф? Първата буква от еврейската азбука (א).

1. (лингвистика) Първата буква от еврейската азбука (א).
2. (математика) Символ (ℵ), използван в теорията на множествата за означаване на мощността на безкрайни множества.
Ударение
а̀леф
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
а-леф
Род
мъжки
Мн. число
алефи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на алеф

(лингвистика)
  • Думата 'амин' на иврит започва с буквата алеф.
(математика)
  • Алеф-нула е мощността на множеството на естествените числа.

Антоними на алеф

Как се пише алеф

Грешни изписвания: алев
Думата е чуждица и се пише по установена транскрипция. Завършва на ф.

Етимология

Произход:Иврит
Оригинална дума:א (alef)
Първата буква от еврейската азбука. Първоначалното значение на финикийския корен е 'вол' (глава на вол).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • алеф-нула
  • буквата алеф

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.