Dumite-BG – онлайн речник за българския език

амоний

[ɐˈmɔnij]

амоний значение:

Какво е амоний? Положително зареден едновалентен многоатомен йон (катион) с формула NH4+, който се образува при присъединяване на водороден протон към молекула амоняк.

1. (химия) Положително зареден едновалентен многоатомен йон (катион) с формула NH4+, който се образува при присъединяване на водороден протон към молекула амоняк.
Ударение
амо̀ний
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
а-мо-ний
Род
мъжки
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на амоний

(химия)
  • Амоният влиза в състава на много соли, използвани като торове.
  • При взаимодействието се отделя амоний.

Как се пише амоний

Грешни изписвания: амонии, амоняк (сродна, но различна дума), амуний, амонйй

Думата завършва на -ий в единствено число (като много химични елементи и термини). Да не се бърка с амоняк (NH3).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:ammonium
Терминът е въведен от шведския химик Берцелиус. Произлиза от 'sal ammoniac' (амонячна сол), наречена така, защото е добивана близо до храма на Юпитер Амон в Либия (от гръцки 'Ammon', египетски бог Амун).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • амониев нитрат
  • амониев сулфат
  • амониева селитра

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.